Седмиците, предхождащи Сирната неделя, българите наричат Рушна неделя (защото тогава се „руши”, т.е. яде се блажно в сряда и петък), или още Неделя на блудния син. След нея идва Чиста, или Месопустна неделя, през която се пости в сряда и петък. Месни заговезни са осем седмици преди Великден и винаги в неделя. Те менят мястото си в календара в зависимост от Великден, поради което могат да бъдат през февруари или март. Народът ни нарича този ден още Месна заговезна, Малки заговезни, Месници, Кокошкини пустове, Месно запущоване. Названието идва от традиционните месни блюда, характерни за този празник (най-често варена кокошка), с които се гаговява от месо, т.е. от този ден нататък до Великден месо не се яде. Спазва се и старата традиция преди вечеря младоженците да гостуват у родителите на булката, у кръстника и девера, като им носят кравай, кокошка и бъклица с вино.

На празничната трапеза на месни заговезни има баница с извара и мас, варена кокошка, свинско с нахут, с булгур или кисело зеле.

В събота преди Месни заговезни навред у нас се спазва голяма Задушница, Голяма одуша, когато се споменават всички близки починали. Жените носят на гробищата специално приготвен хляб и други обредни храни, яйца и сирене. Месни заговезни са осем седмици преди Великден и винаги в неделя.